ДВАНАДЕСЕТИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2019/2020 г.

Фондация "Ценности" обяви стартирането на Дванадесетия Национален Исторически Конкурс

Формуляр за участие | Информационна брошура

Допускат се до участие ученици от всички видове училища, на възраст от 14 до 19 години. Могат да бъдат представени както индивидуални, така и групови разработки. Изселдавнето може да се извърши с научен ръководител или самостоятелно.

ТЕМА

"Фамилната история и превратностите на времето"

Изминалото столетие е изпълнено с преломни моменти за българската история. България преживява четири войни, две национални катастрофи, икономически и политически кризи. Сменят се правителства, режими, системи, собственост, дори имена и родина. Всичко това се е случило в ХХ век и не е възможно да не е повлияло в известна степен на съдбата на вашето семейство.

Темата на дванадесетия национален исторически конкурс ви предлага нов прочит на историята – този, през погледа на фамилната история, като свидетелство за превратностите на времето, за неговата динамика и многоликост.

Какво всъщност е фамилната история? Като част от голямата история, тя е персонификация на национални или световни събития. Във фамилната история тези събития носят имената на ваши близки, защото са оказвали влияние върху живота им и са променяли техните съдби. ХХ век е белязан от редица преломни моменти, за които можете да намерите свидетелства във вашата родова памет. За едни те водят до възход и просперитет, за други – до страдание, изпитание, борба за оцеляване. Как тези радикални промени са се отразили върху съдбата на един човек или едно семейство?

Промените са били съпътствани от надежди и разочарования, вяра и страх, социално и икономическо благоденствие, несгоди и трудности, конформизъм и бунтарство, дисиденти и репресирани, реабилитирани и толерирани. За някои те са били шанс, разкрили са нови хоризонти и възможности за реализация, образование, привилегировано положение, за други са затворили врати.

За едни България става нова родина, за други – остава част от миналото и те я напускат завинаги или за десетилетия. Преселници и изселници – какво ги е подтикнало към тези съдбовни решения, крепяло в тежки моменти. Да започнеш живота си на ново, в нова родина, нов дом, с нова самоличност и нови съседи, нови ценности и идеали, надежди разочарования, страх. Толерантност или недоброжелателство те очакват там?

Каква е цената на оцеляването и съхраняването на духа – приспособяване, нравствено извисяване или падение? Може ли да бъдеш пречупен или трудностите и изпитанията извисяват, помагат ни да запазим човешкото, добротата, вярата.

ЗАДАЧАТА

Проучете историята на един род, семейство или съдбата на един човек. Преценете сами дали бихте могли да проследите историята на една фамилия или епизод от фамилната история, обвързан със значимо събитие. Акцентът във вашата разработка не бива да пада върху събитията, превратностите и промените през ХХ век, а върху фамилната история като тяхно отражение. Можете да проследите моменти от фамилната история или житейската история на отделна личност. Обект на вашето изследване могат да бъдат не само ваши близки, но и живота на друга фамилия или личност.

Какво знаете за вашия род, близки и роднини? Какво е съхранила родовата памет за случилото се? Имате ли написана родова история или съставено родословно дърво? Вашата задача е да го направите, защото фамилната история е част от вашето духовно наследство. Ако това вече е сторил някой от рода, вие се опитайте да съберете още свидетелства и представете наследената писана фамилна история, като фокусирате вниманието си върху отминалите събития във вашето семейство през друга гледна точка, тази на големите събития, проектирани върху живота на един човек.

Какви източници можете да ползвате? Прегледайте старите албуми. Те са запечатали вашите родственици по време на важни и значими за тях моменти. Семейните архиви: писма, дневници, автобиографии, военни книжки, удостоверения за социално положение крият много интересни моменти от живота на един човек или семейство. Устна история – това са разказите на вашите родители, баби, дядовци. Сравнете разкази на очевидци с информация от официална преса, която често има пропаганден характер.

Предмети, съхранени в дома поколения наред, могат да свидетелстват за важни моменти от фамилната история. Посетете музеи и архиви.

Вашата задача е не самоцелно изследване и описание на живота на един род, човек или семейство, а да откриете, кое от събитията е оставило следа в родовата памет. Вероятно ще откриете връзка между водещите събития и живота на обикновените хора.

Награди

Една първа награда от 700 лв, Две втори награди по 400 лв, Три трети награди по 300 лв и Четири награди за научно ръководство по 150 лв.

Те ще бъдат връчени през месец юни 2020 година.

Повече информация за тазгодишното издание на НИК и неговата тема ще намерите в Информационната брошура.

Партньори на фондация "Ценности" в организирането на Националния исторически конкурс са НДФ "13 века България", швейцарската фондация "Леонардо" и германската "Кьорбер".

Президентът отправи видеообръщение към участниците и наградените в конкурса

Нещо повече за победителите в Национален исторически конкурс

Националният исторически конкурс и неговото 12-то издание излъчи своите победители, но за жалост този път не успяха да получат дипломите и паричните си награди лично от президента Петър Стоянов, както винаги до сега. Коронавирусът прекрои и тази традиция и бившият държавен глава отправи поздравленията си във видеообръщение. Темата, по която писаха учениците, бе изключително интересна и благодатна. Едни от отличилите се участници в конкурса са Моника Иванова с първа награда за разработката " Кръвта ни води", Костадин Тараков с втора награда за разработката "Пукнатини" и Мария Банялиева с трета награда за разработката „Капитан Иван Банялиев – живот, белязан от превратностите на времето и съдбата“.

Тъй като не успяхме са се видим на живо с победителите в дванадесетото издание на конкуса на тема "Фамилната история и превратностите на времето", предложихме сами да се представят с няколко думи:

Моника Иванова от Варна: "Живея със съзнанието, че съм част от рода на един национален герой – капитан Райчо Николов"

Казвам се Моника Цветанова Иванова. На 18 години съм, в 12 клас на Пета езикова гимназия. Уча в паралелка с усилено изучаване на немски език.

Овладяването на чужди езици представлява голям интерес за мен. То ми дава възможност да опознавам нови народи и техните култури на родния им език. Уча немски, английски и китайски език. В свободното си време обичам да свиря на пиано и да рисувам.

От малка участвам в литературни конкурси с разкази и есета и съм спечелила много награди. Някои от тези награди ме отведоха на интересни места, като лагера Space camp на НАСА в Измир, Турция, както и едномесечен престой в Германия - награда за постижения в международна олимпиада по немски език. Разработката, която защитих в немското посолство, беше на тема „Истории на света – Свят на истории“ – за митове и легенди от цял свят и връзките между тях.

Интересът към историята винаги е съпътствал моето семейство. Родителите ми са ми казвали, че трябва да познавам своята родина, преди да опозная големия свят. Затова и до ден днешен посещаваме всички възможни исторически паметници и природни красоти на България. Мисля, че семейството е най-важното място, в което се създава чувството на родолюбие и патриотизъм.

От малка живея със съзнанието, че съм част от рода на един национален герой – капитан Райчо Николов, и винаги съм се опитвала да разказвам на своите съученици за неговия невероятен живот, за който те не са чували. Смятам, че личности като него трябва да живеят поне с имената си в българското съзнание.

Темата на Националния исторически конкурс „Фамилната история и превратностите на времето“ ми допадна изключително много, тъй като ми даде шанс да разкажа за историята на своя род – нещо много ценно за мен.

Сърцето ми остана завинаги при хората, които срещнах в родното село на моя дядо – Чилнов, село Райковци – родното място на капитан Райчо Николов, и др. Успях да се пренеса в миналото и да преживея чувствата, вълнували моите родственици в едни противоречиви и трудни времена.

Опитът ми при създаването на литературни текстове и участието ми в други конкурси ми помогнаха при оформянето на получената информация. Но най-много ми помогна това, което чувствам в сърцето си – обичта към родното и към хората, които са създали основата, върху която да стъпваме днес.

Аз знам, че където и да ме отведе животът и с каквото и да се занимавам, ще запазя своята връзка с миналото и със спомените на своя народ. Защото „Кръвта ни води“ и тя е нашата сила.

Костадин Тараков от Петрич: "Събирането на документи беше истинско предизвикателство"

Благодаря Ви за високата оценка за моята разработка. Много се вълнувам, защото това е първата ми голяма награда в любимата ми област от знанието – историята. Това е голямо признание и за екипния дух, подкрепата от страна на семейството ми и неоценимата методическа помощ на моя учител по история Иво Точевски. Когато той ми изпрати условията за участие в конкурса, най-напред се стъписах. Темата ми изглеждаше твърде мащабна за моите 14 години, а и философският ракурс, който внасяше категорията време, ме притесняваше.

После се разрових в семейния архив, за да видя дали имам достатъчно документи, освен личните разкази на баби и дядовци, за историята на моето семейство. И от прашната кутия на времето започнаха да излизат чудни семейни картини - на радост и печал, обич и страх, грешки, премеждия, отрезвяване, проглеждане, състрадание и милост, които ме караха да се вглеждам все по-далече, и по-далече. Да търся онова, което е крепило моите предци в трудните години на отстояване на българщината, в условията на войни, сблъсък на идеологии, лични възходи и падения. Въпросите бързаха към своите отговори, пукнатините на времето ту се разтваряха, ту се събираха, а аз продължавах да търся – кой съм аз, защо съм на този свят, кои са достойнствата и греховете на моя род, ще се гордеят ли моите потомци, че са се родили тук, в страдалната ми родина България, а кръвта им – ще продължи ли да се бунтува от спомена за бежанските неволи на прапрабаби и прапрадядовци, от барутния мирис по полетата на Егейска Македония и Одринска Тракия.

За мен този конкурс беше едно емоционално завръщане към моите корени и Ви благодаря за възможността, която ми дадохте, да го осъществя. Продължавам, това е само началото на моето пътуване. Вече правя родословно дърво и събирам документи, за да заздравя родовата памет. Ще доработвам и сайта, който направих, защото има още неразказани малки истории, които искам да споделя. Съжалявам, че родителите ми не са помислили преди мен в тази посока.

Моите занимания амбицираха и тях да се включат в издирването и събирането на документи, защото това беше истинско предизвикателство и непосилно само за мен. Най-трудната и същевременно най-интересната част от работата ми. Чувствам се като истински летописец на моя род. И се гордея с това. Направеното от мен ще остане и ще радва моите кръвни роднини. Ще радва и Историята, любимата ми наука.

Мария Банялиева от Пловдив: "Понякога трябва малък тласък, за да се резплетат нишките на една съдба"

Благодаря за високата оценка и присъдената ми 3-та награда в конкурса. Но преди всичко благодаря за възможността да участвам в едно толкова вълнуващо преживяване. Както писах в проекта, майка ми е автор на книга - ръководство за писане на родови истории, но нашата фамилна книга не е написана заради нейна заетост.

Затова реших да се включа и да се опитам да направя това проучване. Започнах да преглеждам всяка снимка в семейния архив и да записвам всеки спомен, който майка ми ми разказваше. Оказа се и интересно и доста трудно да сравнявам запомненото от нея със запазените документи, които получихме от Пловдивския и Държавния исторически архив. Но виждах, как се нарежда картината на отминалия живот, на човек когото не познавахме. И който беше еднакво интересен и за мама, и за научната ми ръководителка, и за мен. И който все още е неизяснен до края.

И след предаването на проекта, продължихме да издирване нови документи за прадядо и дядо. Така разбрахме, че има запазени документи в Комисията по досиетата, които не са за принадлежност към службите. Чрез роднини се свързахме с карловци, които също могат да разкажат за рода ни, вероятно има документи и в Старозагорския архив. Разказвам всичко това за да подчертая, че понякога трябва един малък тласък за да се резплетат нишките на една съдба. И както мама казва, и карантината има хубави страни. За нас това се оказа началота на нашата родова хроника. И съм много горда, че допринесох за нея с участието си в конкурса.

Иначе аз обичам много рок музиката, свиря на класическа китара (преди време получих 3-та награда в национален конкурс за моята възрастова група) и като DJ отговарям за танците и настроението. Засега това са приятелските компании на родителите ми, което налага да познавам добре музиката от 70-те години до днес. Харесвам много биологията и се надявам да стана лекар.

Честно да си кажа, преди конкурса историята не ме привличаше особено. Не мисля, че и сега съм и голям фен. Но чрез нея, разбрах че с постоянство, анализ на факти и логическа мисъл можеш да постигнеш много. Надявам се това да ми помогне в лекарската професия.