Трети национален исторически конкурс

“Свободното време в огледалото на историята” 2003-2004 г.

Третото издание на националния исторически конкурс, което се проведе с подкрепата на фондация ”Кьорбер”, институт “Отворено общество” – София, фондация “Левентис” – България и със съдействието на Министерство на образованието и науката, Министерство на културата, Държавна агенция “Главно управление на архивите”, Департамент за информация и усъвършенстване на учители – София и Национален политехнически музей бе не само естествено продължение на предишните два, но и доказателство, че проектът, стартирал през 1999 г., е вече утвърден и има своя традиция.

През месец декември 2002 г. бе обявена конкурсната тема: “Свободното време в огледалото на историята”. Експерти от научния съвет, организационния комитет и журито на конкурса се спряха на нея, тъй като свободното време е съществен елемент от ежедневието, структурата на свободното време е богата и разнообразна и в нея могат да се открият различни интересни за проучване теми.

Традиционните информационни материали – дипляна и списание, бяха изработени от специалисти изследвали различни аспекти на свободното време.

Със съдействието на МОН информационните материали бяха разпратени до 28 РИО и съответно до училища в цялата страна. За популяризиране на конкурса допринесоха вестниците “АзБуки”, “Учителско дело”, радио “Христо Ботев” и Радио Нет, телевизия “Скат” и “Европа”, регионалните архиви, музеи, регионални центрове “Отворено общество” и др.

През пролетта на 2003 г. бяха проведени информационно консултативни семинари в София, Габрово, Кърджали, Стара Загора, Горна Оряховица.

Добра практика при организацията на семинарите се оказа ползването като лектори на обучени научни ръководители (участвали в лятната академия в Берлин, в семинари организирани от фондация “Ценности”). Тенденцията да се обучават мултипликатори е доказала своята ефективност и считаме, че в тази насока имаме определени постижения.

Както информационните материали (дипляна, списание, интернет страница), чийто обем и качество се увеличават, така и консултативните семинари имат определено образователна насоченост и ефект, което се потвърждава и от резултатите на проведената анкета с участници и научни ръководители по време на Националната защита. За 90% от научните ръководители информацията и указанието от списанието са били най-полезни, следвани от семинарите. При анкетираните ученици най-полезна е била помощта от научния ръководител.

Тези статистически данни, както и фактът, че повече от 50% от конкурсните работи са с научен ръководител, налагат извода, че компетентното научно ръководство е значима гаранция за успешно представяне в конкурса и повишаване качеството на конкурсните работи като цяло.

В третия конкурс участваха 239 ученика със 139 разработки. Най-голям е броят на участниците от следните региони: Габрово, Пазарджик, Силистра, София-град, Добрич (общо 58% от всички участници).

Конкурсните работи могат да бъдат класифицирани в следните тематични области:

  • Игри и играчки
  • Празници, политически промени
  • Музика
  • Художествена самодейност, читалища
  • Фолклор, обичаи, маскаради
  • Театър, кино
  • Спорт, туризъм
  • Танц
  • Събори, панаири, пазари
  • Места за отмора и развлечение
  • Курорти
  • Етнически групи
  • Конкретно населено място

От общо 239 участника 201 са девойки и 38 младежи. Въпреки, че един от критериите за избор на конкурсна тема е тя да не бъде в по-голяма степен предпочитана от момчета или момичета и при третия конкурс 84% от участниците са девойки.

От друга страна около 20% от участниците се явяват за втори път с конкурсни разработки. Сред научните ръководители вече се оформя група от такива, които традиционно вземат участие и то успешно.

Като цяло мнението на журито е за повишено качество на конкурсните разработки, ползване на повече извори, увеличава се работата с устна история. Това прави възможно сравняване на извори и критически анализ на информацията.

Официалната церемония по награждаването бе на 29 май 2004 г. в Националния исторически музей. Проф. Огнян Герджиков, председател на Народното събрание на Република България и патрон на конкурса, връчи наградите на победителите. Освен официалния награден фонд бяха осигурени и специални награди от: Министерство на образованието и науката, Министерство на културата, Съюз на българските учители, Съюз на артистите в България, Български олимпийски комитет, Институт по фолклор към БАН, Национален политехнически музей, Lions Club – България, ИК “Анубис”, КК “Труд”, издателство “Просвета”, издателство “Летера”, Държавна агенция “Главно управление на архивите”, Исторически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, Астра Зенека – България.

Трима от победителите и един научен ръководител участваха в лятната EUSTORY академия, която се провежда традиционно в Берлин, двама – в четвъртата младежка EUSTORY академия, чийто домакин тази година бе България. Двама от наградените са включени в международен проект “Бъдещето на спомена”, съвместна инициатива на фондация “Кьорбер” и мемориал Бухенвалд по случай 60 години от края на Втората световна война, която стартира през юни 2004 г. и ще приключи април 2005 г.

Непосредствено след церемонията по награждаването 35 младежи и 6 научни ръководители участваха в семинар на тема “Младите хора в обединяваща се Европа. Предизвикателства и надежди”, който се проведе на 29 и 30 май и бе организиран съвместно с Фондация “Фридрих Науман”.

Първият ден бе организиран като дискусионни панели с лектори Габриеле Войделко – изпълнителен директор на Eвропейската мрежа от конкурси по национална история "EUSTORY", проф. д-р Богдан Богданов – председател на настоятелството на Нов български университет, Ролф Щелтемайер – доцент в Хайделбергския университет и Юлиян Наков, зам.-министър на образованието и науката на Република България, като основни теми бяха образователните системи в България и Германия – проблеми, реформи. През втория ден в три работни групи участниците представиха вижданията си за преимуществата и недостатъците на образованието и реализацията у нас и в чужбина.

Считаме, че проектът Национален исторически конкурс не само запълва ниша в българската образователна система, тъй като все още липсва държавна институция или друга неправителствена организация, която да стимулира работа на средношколци по исторически изследователски проект. Конкурсът вече е утвърден и има своите добри практики, както и изградена широка мрежа от специалисти, експерти, партньори в правителствения и неправителствен сектор, на които можем да разчитаме през всички етапи от организацията и провеждането на конкурса и които са гаранция за неговото качество и успех.

География на конкурса | Наградените